Денят преди изпит. Времето, в което си се насил да седнеш, да хванеш учебника и със Сизифови сили да се напънеш да прочетеш урока. Това е и времето, в което мозъкът ти трескаво размишлява над теории и конспирации, чудейки се кой е бил демонът, излязъл от 9тия кръг на Ада, за да сътвори институцията, носеща гръмкото наименование Учебно заведение.”Защо ми е това училище, закакво се бъхтя, кой ще го е еня тая оценка след 10 години?” – все важни въпроси, които те засягат пряко екзистенциално в сюблимните минути преди линчуването. Философът в теб се пробужда. Страдалецът, търсещ правдата; поробеният и заключен в окови млад дух се бунтува, но завихрянето на стрелките по циферблата изсмукват жизнеността му като черна дупка. Агония, примесена със спомени от вчера и блянове за утре разделени от разлято мастилено петно, опитващо се да заличи изпитния ден... размишляваш убеден, че и без училището ще си си същия, интересуващ се хлапак, не много умен, но не и наивно прост, обичащ да научава новостите и тайните на света. Но забравяш причинно – следствените връзки. Забравяш факта, че ако училището не съществуваше, цялото човечество щеше да се вълнува от първичния си инстинкт. Че науките щяха да се развиват, но малцината, положили години труд, щяха да бъдат обявявани за луди. А цялото знание, което притежаваме наготово сега, щеше да е известно на съвсем малка част от обществото. Забравяш факта, че развитието само по себе си отново щеше да доведе до създаването на училища... Не осъзнаваш и какво ти дава училището. Както грижещият се за гупи, отделя веднага малките новопоявили се на бял свят рибки от големите в друг аквариум, за да оцелеят, така и училището е своеобразен аквариум за нашето пълноценно развитие. Той е малкият оазис насред жестоките виелици на живота. Пресъздава обществото в умален вариант, където можеш да се научиш да общуваш и да се сработваш, с хора, които на драго сърце би изхвърлил от живота си в един от необозначените контейнери за рециклиране на боклук.

Без наличието на този затвор, нямаше да развиваш мисленето си, креативността си и въображението си по толкова много начини, насочени към безкрая и безизвестността.