Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2016 00:54 - Просто случка
Автор: innocentdestruction Категория: Лични дневници   
Прочетен: 848 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Събота. Прибирам се от курс по български. В главата ми се подреждат изреченията за интерпретативно съчинение, което имам за домашно. Поглеждам часа – два без двайсет. В същия момент виждам пред мен художник, рисуващ църквата „Света Параскева”. Решавам да мина зад него и да погледна рисунката. Забавям ход и се възхищавам – приликата е удивителна, а картината още не е завършена. Продължавам. 
- Ей! Защо минавате зад мен! - обръщам се и се приближавам. – Не мога постоянно да следя кой минава зад гърба ми!
- Бях любопитна какво рисувате, хареса ми картината, затова забавих крачка...
- И да гледаш няма да се научиш! – сопна ми се господина. Беше мъж над педесетте, с посивяла брада и пожълтели от цигарения дим мустаци. Носеше шапка, карирана риза и работнически панталони и обувки. Чист, освен кърпата в ръцете му – цялата омацана с бои. Рисуваше с маслени бои. Ръката му плавно се движеше по платното, сякаш галеше рожбата си - кратки, премерени движения, изпълнени с любов и вяра. – И какво? Снима ли я картината,а? Крадеш! – продължи с грубия тон.
- Не снимам и не крада, ценя изкуството, хареса ми как рисувате... Не виждам защо трябва да сте груб.
- Хах, ценяла го... Ми цени си го! – продължи с консервативен тон. Колкото и избухлив да бе, ръката му оставаше спокойна, отмерени движения наслагваха пореден слой боя. Тишина.
- Откога рисувате картината?
- Аз да не би да си засичам времето за такива като теб! И миналата седмица съм идвал, и по-миналата! Да не би сега да искаш и по часовник да следя! Хайде тръгвай... Добре, че не си като маймуните поне... много ги мразя маймуните , изрисувани от-до, изопачени образи...
-Благодаря...
-...Какво благодариш!? Не беше комплимент!
-С Вашето държание коментарът, излязъл от Вашите уста, го приемам за комплимент... Жалко, че се репчите на човек, който цени изкуството. Талантът Ви внася красота, но държанието Ви хвърля сянка, помрачаваща и оскверняваща цветовете.
-Врели – некипели! - поглеждам си часа на телефона. – И какво сега, записваш ли ме, а? - с презрение отмята глава в посока на телефона в ръцете ми.
Продължавам да гледам плавните му движения, откривам безкрайно спокойствие в тях:
-Господине, далтонист сте за човешките души, щом приемате всички за еднакви... – обръщам се и се отдалечам. Вече не мисля за домашното, мисля за този човек. Какво е преживял, за да загуби вяра в различните, за да слага всички под общ знаменател? Какъв е бил и какъв е станал, щом търси спокойствието във духовното, а сам загубил е душевността си?



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: innocentdestruction
Категория: Лични дневници
Прочетен: 30992
Постинги: 26
Коментари: 8
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031