Преди да съдиш и говориш за другите се погледни какво Л**НО си ти и дали въобще някой го е еня за теб...

Ако човек е златотърсач, а златото са приятелите му, то считай се за утайката и песъчинките, попаднали в ситото му – задържа те за кратко, докато види истинската ти същност. Ти си непотребен никому. Ти си НИЩО. За жалост редом с теб са и златните частици, които имат нещастието да се докоснат до мърсотията ти. За златотърсача отначало всички сте равни – излизате еднакво мътни от тинята, но ти няма какво по различно да предложиш, за разлика от златото... Златото винаги е малко, почти нищожно, но невероятно ценно за златотърсача. Веднъж открил го, той ще го пази с цената на живота си и не би го пуснал никога обратно при утайката...

Помисли си добре,

От един златотърсач